Дискусионният панел „Устойчивостта като двигател на конкурентоспособността – от риск към готовност и икономическа сигурност“ се проведе на 3 юни като част от основната програма на Green Transition Forum 6.0. Панелът е организиран в партньорство със Стопанския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и Фондация ФЕБ.
„Живеем в свят, в който кризите не са изключение, а част от ежедневието. Затова въпросът не е дали ще се някои от идентифицираните ESG рискове ще се сбъднат, а доколко сме подготвени да продължим напред и да останем конкурентоспособни, докато се адаптираме към тях.“ – с тези думи доц. д-р Марина Стефанова, заместник-декан на Стопанския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и модератор на дискусията, постави началото на разговора.
В условията на геополитическа несигурност, климатични промени, прекъснати вериги на доставки, информационни атаки и нови заплахи пред критичната инфраструктураq устойчивостта все по-често се разглежда не като реакция при кризи, а като стратегически инструмент за развитие и конкурентоспособност. Именно тази промяна във възприятията беше във фокуса на дискусията, в която участваха Марина Саприкина, основател и председател на CSR Ukraine, проф. д-р Христо Пимпирев, директор на Националния център за полярни изследвания, полк. Костадин Лазаров и майор Ралица Бакалова от НАТО CMDR COE, както и Драгомир Матеев, заместник-председател на Българския антарктически институт.
За бизнеса, войната и хорана
Марина Саприкина представи опита на украинския бизнес, който през последните години е бил принуден да функционира в условията на пълномащабна война. По думите ѝ компаниите са преминали през радикална трансформация – от традиционни модели на управление към работа в среда на постоянни ограничения, прекъсвания и несигурност. „Станахме по-силни, защото нямахме друг избор“, заяви тя. Според нея ограниченията, които войната налага – липса на електричество, прекъснати комуникации, рискове за служителите и инфраструктурата – са принудили бизнеса да изгради нова култура на адаптация. Компаниите все по-често поемат и активна обществена роля, подкрепяйки местни общности, социални инициативи и национални каузи. Особено важен остава и човешкият фактор. Според Марина Саприкина хората са най-ценният актив на всяка организация, а устойчивото лидерство, доверието и добрата комуникация са сред най-важните предпоставки за успешно преодоляване на кризи.
От Антарктида до Украйна: уроците по устойчивост, които променят света и бизнеса
Климатичните промени и връзката им с икономическата сигурност бяха сред другите ключови акценти в дискусията. Проф. Христо Пимпирев обърна внимание на Антарктида като място, където най-ясно могат да се наблюдават процесите, променящи климата на планетата. „Антарктида е кухнята на климата на Земята“, посочи той. Според него топенето на ледниците и промените в полярните екосистеми имат пряко отражение върху живота и икономиката по целия свят. Пимпирев подчерта, че човечеството винаги е живяло в условия на кризи – природни бедствия, епидемии и конфликти – но днес предизвикателството е в това, че кризите са предизвикани от хората и тяхната дейност.
Той определи Антарктида и като пример за международно сътрудничество и солидарност. „Там хората си помагат, не воюват и работят заедно независимо от националността си“, каза ученият и подчерта, че този подход е необходим и за справяне с глобалните предизвикателства.
Практически пример за устойчивост в екстремна среда представи Драгомир Матеев. Той разказа за предизвикателствата пред екипа на българската база на Антарктида, където осигуряването на вода, енергия, комуникации и условия за работа е ежедневна задача. По думите му животът на ледения континент представлява постоянна криза, а устойчивостта означава създаване на нормални условия за работа и научна дейност в изключително неблагоприятна среда. Той посочи, че българската база е сред добрите примери за използване на възобновяеми енергийни източници и за сътрудничество между научни, логистични и военни структури.
Сигурност, подготовка и лидерство: трите стълба на конкурентоспособността във времена на кризи
От гледна точка на сигурността, полковник Костадин Лазаров представи разбирането на НАТО за устойчивостта като способност на държавите и обществата да продължат да функционират дори в условия на тежки сътресения. По думите му устойчивостта обхваща не само военната сфера, но и надеждността на транспортните системи, енергетиката, здравеопазването, комуникациите и обществените услуги. „Устойчивостта не е безплатна“, подчерта той. Инвестиците в подготовка и превенция често изглеждат големи, но липсата им може да доведе до много по-сериозни последици при възникване на криза. Именно затова устойчивостта трябва да бъде разглеждана като дългосрочна инвестиция в сигурността и икономическата стабилност. От друга страна майор Ралица Бакалова акцентира върху необходимостта устойчивостта да се превърне в организационна култура. Според нея подготовката за кризи започва с осъзнаването, че всяка система може да бъде подложена на натиск и че предварителното планиране е от решаващо значение. Тя подчерта ролята на тренировките, симулациите и кризисните сценарии, които позволяват на организациите да тестват способностите си за реакция. Според нея устойчивите организации не просто оцеляват при сътресения, а успяват да запазят конкурентоспособността си и дори да се възползват от новите възможности, които кризите създават. „Не се страхувайте да признаете реалността такава, каквато е. Понякога кризата може да бъде и възможност, а добре подготвеният бизнес да излезе победител от нея“, обърна се тя към лидерите в залата.
Участниците в дискусията се обединиха около мнението, че в съвременната среда бизнесът, науката, сигурността и публичният сектор стават все по-свързани. Ефективното управление на риска изисква сътрудничество, обмен на знания и ускорено внедряване на иновации.
Доц. д-р Марина Стефанова обобщи посланията в панела с думите: „ В свят, в който несигурността е фактор, устойчивостта вече не означава просто способност за оцеляване. Тя е стратегическо предимство, което определя кои организации, институции и общества ще бъдат подготвени, за да посрещнат следващата криза и да останат конкурентоспособни в дългосрочен план“.