Според изследване реализирано сред участници на възраст 18-22 години, 37.5% от младежите подкрепят организация за помощ или екологична група, а 31.25% избягват да купуват стоки от компании, които не се грижат за служителите си и природата.
12 август е обявен за Международен ден на младежта от ООН през 1999 г. като целта е да привлече вниманието на обществеността към проблемите и предизвикателствата пред младите хора, както и да насърчи тяхното активно участие в обществения живот. Денят е и възможност да се подчертае значението на младежите за устойчивото развитие и да се споделят техни идеи и добри практики.
В контекста на темата на инициативата за 2025 г: „Местни младежки действия за Целите за устойчиво развитие и отвъд“, насочена към ролята на младите в превръщането на глобалните цели в реални местни решения, ESG лабораторията към Стопанския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ подготвя доклад, на база реализиран по-рано през годината EthiCitizen Panel, проведен на принципа на младежките асамблеи – иновативна форма на съвещателна демокрация, която обединява хора, избрани на случаен принцип, за да обсъждат, учат и разсъждават заедно като равни. Основната цел на провеждане е да помагат публичните власти да разрешават сложни или противоречиви въпроси, като делегират на група граждани задачата да претеглят различни фактори и да предлагат решения.
Събитието бе проведено в колаборация между Стопанския факултет, ESG Lab, Фондация ФЕБ и дигиталната платформа за развитие на навици в областта на устойчивото поведение и потребление – EthiCitizen.
„В работата си по проекти като EthiCitizen ESG Lab и фондация ФЕБ обединяват експертното знание на Стопанския факултет, дигиталните технологии и социалната чувствителност на гражданските организации в създаването на мрежа от информирани, будни и ангажирани млади хора, които осъзнават важността на устойчивото развитие и формират своите личностни избори в съответствие с неговите ценности. Вярвам, че предизвикателствата на днешния ден изискват активно включване на новите поколения в разбирането на сложните теми от нашето съвремие. От тяхното овластяване, ангажиране и съучастие в създаване на решения зависи успешното им и дългосрочно прилагане на практика.“ – споделя доц. д-р Марина Стефанова, заместник декан „Устойчиво развитие, подкрепа и ангажиране“ в Стопанския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” и изпълнителен директор на фондация ФЕБ.
„За нас работата с младежи е на фокус. Аз и Никола Димитров създадохме EthiCitizen с желанието да вложим своите усилия и енергия в мечтата ни за промяна и по-устойчиво поведение. Да говорим с ясен глас за проблемите, които виждаме в света около нас и гласът на младежите да бъде чут. EthiCitizen Panel е инициатива, с която даваме още една възможност на младежите да представят своята гледна точка пред тези, които вземат решения днес – местна власт, медии, бизнес, неправителствен сектор. Вярвам, че форматът ще разшири своя обхват чрез ежегодното провеждане, което планираме“ – каза за проекта Йоан Георгиев, координатор и съосновател на EthiCitizen. Събитието се проведе на 11 май, като съществена част от дневната програма на Център за визуална наука Калейдоскоп, в рамките на участие в ежегодния фестивал на светлините LUNAR. В инициативата се включиха 22 младежи на възраст между 16 и 22 години.Преди началото на събитието младежите попълниха анкета за знанията, нагласите и практиките свързани с устойчивия начин на живот. В рамките на обучителната част се проведоха лекции от специалисти в различни области и бяха засегнати теми като климатични промени и личен принос на младежите за ограничаването им, как да се справим с разхищението на храна, защо е важно да разделяме и рециклираме отпадъците, финансова грамотност и съвременни финансови инструменти, устойчивост в изграждането на личен онлайн бранд. В последната фаза участниците бяха организирани в 5 работни групи, управлявани от опитни фасилитатори. Месец след събитието, участниците попълниха втора анкета, чрез която бе измерена промяната в знанията, нагласите и поведението им по обсъжданите теми.
Какво сочат резултатите?
56.25% от участниците са напълно съгласни с твърдението „Рециклирам толкова, колкото мога“. Обнадеждаващо е, че тези данни сочат съществено надвишаване на докладваните от Европейската комисия данни, според които през 2022 година 40,8% от гражданите на ЕС полагат максимални усилия за рециклиране на отпадъци.
56.25% от младежите потвърждават, че се отнасят към всички с еднакво уважение, дори когато имат друг културен произход, а 54.55% подкрепят без колебание твърдението: „Мисля, че всеки трябва да има възможност да придобие знанието, ценностите и поведението, които са необходими, за да живеем устойчиво.“
Мненията на младите хора относно устойчивостта, потреблението, бизнеса и образованието разкриват не само дълбока загриженост, но и сложен микс от недоверие, критичност и силно желание за промяна. Изборът при покупка все по-често не се ръководи само от цената и марката, макар че цената остава водещ фактор, особено при ежедневни стоки и в условията на инфлация и несигурна заетост. Младото поколение потребители обръщат сериозно внимание и на произхода на продуктите, тяхната етичност и въздействието им върху природата и животните. Много от младежите активно търсят козметика и гримове, които не са тествани върху животни. Това е пряко отражение на тяхното убеждение, че потреблението трябва да бъде не само качествено, но и хуманно. Този етичен аспект е ключов за тяхната потребителска философия. Някои участници дори подчертават, че не се възприемат като типични консуматори и избягват да купуват „още нещо“. Вместо това, те търсят прозрачност, човечност и смисъл зад всеки продукт, който избират да закупят. Мнозина младежи признават, че са готови да рециклират повече, но не приемат безкритично ограничения, когато са наясно, че индустрията е в пъти по-голям замърсител от домакинствата. Критиката към бизнеса е изключително остра и последователна сред младежите, които го определят като основен двигател на замърсяването и прекомерното потребление. Те смятат, че индустрията изразходва огромни количества енергия и ресурси, без да носи адекватна отговорност за последствията.
В процес е изготвянето на цялостен доклад с многопластови резултати, изводи и анализи по темата.
Още информация за гражданските панели
Те представляват иновативна форма на съвещателна демокрация, която обединява обикновени хора, избрани на случаен принцип, за да обсъждат, учат и разсъждават заедно като равни. Основна цел е съдействие на публичните власти в процеса на разрешаване на сложни или противоречиви въпроси, като делегират на група граждани задачата да претеглят различни фактори и да предлагат решения. Тези процеси могат да възстановят доверието в общественото вземане на решения, осигурявайки разнообразие от гледни точки и защита от вкоренени интереси, като насърчават взаимно уважение и анти-поляризация.
Повече за ESG Lab ESG Lab е основана през 2022г. като научно-изследователска лаборатория към Стопанския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ с цел да насърчава магисти, докторанти и млади учени да се ангажират с екологичните, социалните и управленските (ESG) аспекти на управлението чрез инициирането на публична дискусия, организиране на обучения и създаване на обучителни материали за ESG и КСО, както и за създаване на ключови стратегически документи в това направление. В дългосрочен план ESG Lab планира да подпомага въвеждането на ESG модули в учебни програми, провеждането на научни изследвания и подкрепата за бизнеса в прилагането на ESG практики.